вторник, 13 юли 2010 г.

Хелън-убийството

Кръвта капеше от коженото кресло. Браян се свлече в другото с омекнали крака и треперещи ръце.Задушаваше се и дишаше тежко.
През прозореца от запад навлизаше ръждива светлина едва пробила през вулканичната пепел. Опитваше да се успокои, да се вземе в ръце, опитваше да мисли за Хелън и за това какво да и каже.Събираше твърдост, а брадичката му играеше.Кръвта се стичаше към него по пода безцветна, като всичко в сумрака.Накрая той скочи, прибра пистолета в кобура и тръгна решително към вратата, но се спря насред пътя. Тя не трябваше да вижда това, но как ще я спре, какво да и каже: че Грег сам се е застрелял с неговият пистолет? Щеше ли да тръгне с него? Щеше ли да го разбере, да му се довери?!Беше в капан! Бяха в капан!Цели три дни слизаха от планината където беше наблюдателният пункт. Опита да се разтовари напрежението, да се предотврати колосалният взрив, бе завършил с катастрофално изригване на три вулкана, което бе почти същото. Грег не вярваше ,че това ще се случи и Браян му бе повярвал. Според него изобщо нямаше нужда да се взривява, но бе само сътрудник, а военните явно искаха да гръмнат няколко термоядрени бомби. Пълна лудост! Лудост! Лудост…Той крачеше като смахнат от камината до вратата и обратно без да има сили да погледне към Грег в креслото.Искаше му се да удари, да му изкрещи, че той е виновен за всичко, но Грег беше мъртъв и сякаш бе задрямал в дълбокото кожено кресло.
Той през повечето време бълнуваше. От високата температура и болките изпадаше в безсъзнание, а от болкоуспокояващите спеше. Когато беше по-добре, правеше планове как да се измъкнат, но напразно търсиха някакъв автомобил в градчето. Вече всички се бяха евакуирали. И останаха в ранчото на Хелън с надеждата да се свържат с някого и да повикат помощ.
Когато Грег се стовари в пропастта, Браян го отписа, но приятелят му бе оцелял. Застреляха коня, а сега го гледаше от креслото си с дупка на челото, а той кръжеше в кръг между вратата и камината в огромният хол, а махалото на часовника бавно и невъзмутимо се люлееше трак-трак, трак-трак, трак ….Пясъкът скърцаше под ботушите му като предсмъртен хрип. Нямаше гвардия, спасители, вертолети, телефони…Шибаната армия се бе изнесла…
Пустош, тишина и далечният тътен на изригванията. Само JPS и лаптопът работеха.
Дори генераторът на фермата по неизвестни причини изръмжа и отказа да запали, вероятно се бе нагълтал с пепел.
Ако вятърът не се бе обърнал вероятно вече щяха да са мъртви.
Конят на Хелън изцвили. Той инстинктивно застана между вратата и трупа, но се отдръпна към камината преди тя да е връхлетяла.
Тя , обаче влезе тихо и дълго се взира с неразбиращ поглед във восъчно спокойното лице на Грег. Накрая проумя .


—Кой? –попита тя ужасена.
—Аз –отговори той
—Защо? –изуми се момичето и очите и станаха огромни и немигащи.
—Трябваше! –отговори твърдо младият мъж.
.—Садистичен изрод!-нахвърли се яростно тя с юмруци, но той я прегърна и каза:
.—Страдаше. Счупената кост стърчеше и гангренясваше. По-добре, че не видя това.
.—Но аз, аз…Аз донесох билки…Само си чакал да изляза . Горкият..И мене ли ще убиеш така хладнокръвно. Мразя те! Мразя те !-захлипа безсилно и безнадеждно на рамото му тя.
Планината отново забуча и се разтресе. В черната завеса на запад слънцето потъваше и огнените езици на изригващият вулкан се сливаха с него. Тъмният облак се носеше встрани от тях някъде на север, но вятърът можеше отново да смени посоката си.
.—Трябва да бягаме—каза той-нямаме време за чувства.
.—Затова го уби!
.—Той сам помоли да го застрелям. Знаеше, че няма шанс, че с него и ние нямаме шанс. Той те обичаше Хелън! Затова го направи. И аз те обичам!
.—Затова ли го уби.
.—Той искаше да умре. Аз съм му приятел откакто се помня, Хелън! Не ми е лесно...
.—Мразя те, мразя те –повтаряше като в транс момичето и опитваше да се освободи с уморени и несръчни движения, но мъжът здраво я държеше.
.—Ще яздим на юг.На места има по три стъпки пепел. Пътищата са задръстени с аварирали коли. Това е неговият план, Хелън! Обещах му да се грижа за теб и да тръгнем веднага.
.—Не искам! Разбираш ли?-Не искам!Не мога, Раян.¬Не чу ли, това изригване няма да спре докато не погребе всичко от тук до Чикаго и надолу до Мексико.Всички ще умрем.

─Не, Хелън, недей. Трябва да опитаме…
-Искам да го погребем.
-Къде? Къде!Скоро тази ферма ще е гробница.
Той вече няма нужда от нас. Мъртъв е ! Край!
Ще остане под тонове пепел, където и да го положим. Какъв е смисълът, Хелън.
Тръгваш ли?
Мълчаливо натовариха самарите на резервните коне, но Хелън сякаш не бързаше.Очите и бяха сухи и огромни.
Тя влезе при Грег без да каже нищо и след цяла вечност се появи с пушката на баща си.Браян изтръпна.Без да се колебае, тя се отправи към конюшнята и оттам се чуха изстрели.
Когато се метна ловко на своя кон лицето и бе като застинала посмъртна маска.
Тя вече не беше Хелън. Тя беше смъртта.

Няма коментари:

Публикуване на коментар